3. угасне ли тя, тялото ни ще стане на пепел, а дъхът ни ще се разпръсне като нежен полъх.
4. И с времето името ни ще се забрави и никой няма да си спомня за делата ни. Животът ни ще премине като следа от облак и ще се разсее като мъгла, разпръсната от лъчите на слънцето и чезнеща под топлината му.
5. Защото нашият живот се изнизва като сянка и няма връщане след смъртта ни: положен е печат и никой не се завръща.
6. Затова нека да опитваме житейските блага и да се ползваме от този свят, както от порива на младостта;
7. да се наситим на великолепно вино и благоухания и пролетният цвят да не ни отмине;
8. да се увенчаем с цветове от рози, преди да са увехнали.
9. Никой от нашите да не се лиши от участие в буйствата ни, навред да оставим следи от веселбата си, защото това ни се полага и такъв е нашият жребий.
10. Да угнетяваме бедния праведник, да не жалим вдовиците и да не ни трогват отдавна побелелите коси на стареца.
11. Нека нашата сила определя кое е справедливо, защото безсилието се оказва безполезно.
12. Да приготвим засада за праведния, защото той ни е безполезен, противопоставя се на делата ни, обвинява ни в грехове против закона и ни упреква, че сме изменили на възпитанието си;
13. заявява, че има познание за Бога, и нарича себе си дете на Господа.