1. И като разсъждаваха погрешно, те си казваха: „Кратък и тъжен е нашият живот и за човека няма лек против смъртта, нито кой да го измъкне от ада.
2. Случайно сме се родили, а после ще бъдем, сякаш не сме съществували. Диханието в ноздрите ни е като дим, а разумът ни – като искра от биенето на сърцето ни;
3. угасне ли тя, тялото ни ще стане на пепел, а дъхът ни ще се разпръсне като нежен полъх.
4. И с времето името ни ще се забрави и никой няма да си спомня за делата ни. Животът ни ще премине като следа от облак и ще се разсее като мъгла, разпръсната от лъчите на слънцето и чезнеща под топлината му.
5. Защото нашият живот се изнизва като сянка и няма връщане след смъртта ни: положен е печат и никой не се завръща.
6. Затова нека да опитваме житейските блага и да се ползваме от този свят, както от порива на младостта;
7. да се наситим на великолепно вино и благоухания и пролетният цвят да не ни отмине;
8. да се увенчаем с цветове от рози, преди да са увехнали.
9. Никой от нашите да не се лиши от участие в буйствата ни, навред да оставим следи от веселбата си, защото това ни се полага и такъв е нашият жребий.