16. защото нечестивите, които отказаха да Те познаят, бяха наказани от силата на Твоята десница, безпощадно преследвани от невиждани дъждове, бури и градушки и изтребвани с огън.
17. Но най-странното беше това, че огънят във водата, която гаси всичко, още повече се разгаряше, защото и самият свят се сражава за праведните.
18. Понякога пламъкът се смаляваше, за да не изгорят животните, изпратени срещу нечестивите, та като видят това, да разберат, че Божият съд ги преследва.
19. А понякога огънят се разгаряше сред водата с необикновена сила, за да погуби плодовете на тази неправедна земя.
20. Ти обаче нахрани Своя народ с ангелска храна и щедро им изпрати от небето готов хляб – истинско удоволствие за всеки вкус.
21. Вкусната Ти храна разкри пред Твоите деца колко си благ към тях, тъй като, за да задоволи желанието на всеки, тя се превръщаше в това, което му се нрави.
22. И тази храна, която приличаше на сняг и лед, издържаше на огъня и не се топеше, за да разберат, че огънят, който е лумнал в градушката и проблясва в дъжда, е унищожил само плодовете на враговете им.
23. Напротив, когато трябваше да се нахранят праведните, огънят губеше силата си.
24. Защото сътвореното да служи на Тебе, Твореца, се разгаря, за да накаже неправедните, и утихва, за да стори добро на вярващите в Тебе.
25. Ето защо и тогава то служеше на Твоята благодат, която храни всички, и се превръщаше във всичко според желанието на нуждаещите се,
26. за да узнаят Твоите синове, които обикна, Господи, че не изобилието на плодовете храни човека, а Твоето слово съхранява вярващите в Тебе.