10. Ти ги наказваше полека-лека, даваше им възможност за покаяние, въпреки че знаеше, че племето им е негодно, злината им е вродена, а помислите им никога няма да се променят.
11. От самото начало семето им беше проклето и Ти не от страх пред някого оставяше греховете им ненаказани.
12. Нима някой ще каже: „Какво си сторил?“ Нима някой ще се опълчи против Твоята присъда или ще Те обвини, че си погубил народи, които Ти си сътворил? Или кой защитник би дошъл при Тебе, за да се застъпи за неправедни хора?
13. Защото освен Тебе няма Бог, Който да се грижи за всички, за да доказваш, че си съдил справедливо.
14. Нито цар, нито някакъв владетел би могъл да се застъпи пред Тебе за онези, които си наказал.
15. Ти си справедлив и управляваш справедливо всичко, като смяташ, че за Твоята мощ е несвойствено да осъдиш онзи, който не заслужава наказание.
16. Защото Твоята сила е основа на правдата, а властта, която имаш над всичко, Те кара да се отнасяш благосклонно към всички.
17. Ти показваш силата Си на онези, които не вярват в Твоето всемогъщество, и изобличаваш дързостта на онези, които Ти се противят.
18. Но макар и да обладаваш сила, Ти си снизходителен в присъдата Си и се отнасяш твърде благосклонно към нас, защото винаги, когато пожелаеш, можеш да проявиш Своето могъщество.