3. А ние отправихме молитва към нашия Бог и поставихме денонощна стража против тях, за да ги отблъсне.
4. Но сред юдеите се заговори: „Носачите работят със сетни сили, а срутената пръст е много; не можем да се справим с изграждането на стената.“
5. Нашите неприятели пък си казаха: „Нито ще ни видят, нито ще ни усетят как ще проникнем сред тях, ще ги избием и ще спрем работата.“
6. Юдеите, които живееха при тях, десет пъти ни предупреждаваха: „Накъдето и да се обърнете, оттам ще ни нападнат.“
7. Затова на по-ниските и открити места зад стената поставих хората по редове с техните мечове, копия и лъкове.
8. След като видях безпокойството им, станах и се обърнах към предводителите, знатните и останалия народ: „Не бойте се от тях. Помнете великия и страшен Бог и се бийте за своите братя, синове и дъщери, за жените и домовете си.“
9. Тогава неприятелите разбраха, че знаем какво са замислили и че Бог е провалил техния заговор. А ние всички се върнахме при стената и всеки се зае с работата си.
10. От този ден нататък половината от хората ми бяха заети с работа, а другата половина стояха с копия, щитове и лъкове и в брони. Предводителите насърчаваха всички юдеи,
11. които изграждаха стената. Носачите носеха определения им товар с едната ръка, докато с другата държаха оръжието си.
12. Всички строители носеха препасан меч през кръста и така строяха; а до мене беше тръбачът.