1. Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че стените на Йерусалим се възстановяват и пробивите се запълват, много се разгневиха.
2. И всички се наговориха да тръгнат заедно да воюват против Йерусалим и да причинят там безредици.
3. А ние отправихме молитва към нашия Бог и поставихме денонощна стража против тях, за да ги отблъсне.
4. Но сред юдеите се заговори: „Носачите работят със сетни сили, а срутената пръст е много; не можем да се справим с изграждането на стената.“
5. Нашите неприятели пък си казаха: „Нито ще ни видят, нито ще ни усетят как ще проникнем сред тях, ще ги избием и ще спрем работата.“
6. Юдеите, които живееха при тях, десет пъти ни предупреждаваха: „Накъдето и да се обърнете, оттам ще ни нападнат.“
7. Затова на по-ниските и открити места зад стената поставих хората по редове с техните мечове, копия и лъкове.
8. След като видях безпокойството им, станах и се обърнах към предводителите, знатните и останалия народ: „Не бойте се от тях. Помнете великия и страшен Бог и се бийте за своите братя, синове и дъщери, за жените и домовете си.“
9. Тогава неприятелите разбраха, че знаем какво са замислили и че Бог е провалил техния заговор. А ние всички се върнахме при стената и всеки се зае с работата си.
10. От този ден нататък половината от хората ми бяха заети с работа, а другата половина стояха с копия, щитове и лъкове и в брони. Предводителите насърчаваха всички юдеи,
11. които изграждаха стената. Носачите носеха определения им товар с едната ръка, докато с другата държаха оръжието си.
12. Всички строители носеха препасан меч през кръста и така строяха; а до мене беше тръбачът.
13. Тогава казах на предводителите, знатните и останалия народ: „Работата е много и се простира надалече, а ние сме разпръснати по стената далече един от друг.
14. Затова откъдето чуете зов на тръба, там се събирайте при мене. Нашият Бог ще се сражава с нас.“
15. Така продължихме да работим. Половината от хората стояха на строежа с копията си от зазоряване, докато изгреят звездите.
16. В същото време наредих на хората да нощуват заедно с помощниците си в Йерусалим, така че нощем да ни бъдат стража, а денем да работят.
17. И така нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито стражите, които ме придружаваха, никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше в готовност оръжието си дори когато отиваше за вода.