1. Ако някой съгреши в това, че като свидетел бъде запитан дали е видял или знае нещо, а той не каже, тогава поема грях върху себе си.
2. Или ако се допре до нещо нечисто, било труп на нечисто животно или труп на нечист добитък, или труп на нечисто влечуго, дори без да е знаел за това, той пак ще е нечист и виновен.
3. Или ако някой се докосне до каквато и да било човешка нечистота, която осквернява, макар и да го е сторил неволно, когато узнае за това, ще бъде виновен.
4. Или ако се закълне необмислено и каже, че ще извърши нещо, без да знае дали то е лошо или добро, както става обикновено при хора, които необмислено дават клетва, когато после узнае, той ще бъде виновен за това.
5. А когато стане виновен за някое от тези неща, нека да изповяда онова, в което е съгрешил.
6. И да принесе на Господа жертва за вина – дребен добитък, овца или коза, заради греха, който е извършил; и свещеникът ще го очисти от греха му.
7. Но ако няма средства да принесе овца за греха, който е извършил, нека принесе на Господа две гургулици или два млади гълъба – в жертва за грях и за всеизгаряне.
8. Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо жертвата за грях, като пречупи главата от шията ѝ, но да не я отделя;
9. и да поръси от кръвта на жертвата за грях стената на жертвеника, а останалата кръв да изцеди в подножието на жертвеника; това е жертва за грях,
10. а другата жертва да изгори за всеизгаряне според наредбите. Така свещеникът ще го очисти от греха, който е извършил, и ще му се прости.
11. Но ако няма средства да принесе две гургулици или два млади гълъба, нека принесе за това, за което е съгрешил, една десета от ефа пшенично брашно в жертва за грях; да не го полива с елей и да не слага върху него тамян, защото това е жертва за грях.
12. И да го донесе на свещеника, а свещеникът да вземе от него пълна шепа за спомен и да го изгори на жертвеника в жертва на Господа; това е жертва за грях.
13. Така свещеникът ще го очисти от греха му, който е извършил в някой от тези случаи, и ще му се прости; а останалото принадлежи на свещеника, както хлебният принос“.“
14. Господ каза още на Мойсей: