1. Ако някой съгреши в това, че като свидетел бъде запитан дали е видял или знае нещо, а той не каже, тогава поема грях върху себе си.
2. Или ако се допре до нещо нечисто, било труп на нечисто животно или труп на нечист добитък, или труп на нечисто влечуго, дори без да е знаел за това, той пак ще е нечист и виновен.
3. Или ако някой се докосне до каквато и да било човешка нечистота, която осквернява, макар и да го е сторил неволно, когато узнае за това, ще бъде виновен.
4. Или ако се закълне необмислено и каже, че ще извърши нещо, без да знае дали то е лошо или добро, както става обикновено при хора, които необмислено дават клетва, когато после узнае, той ще бъде виновен за това.
5. А когато стане виновен за някое от тези неща, нека да изповяда онова, в което е съгрешил.
6. И да принесе на Господа жертва за вина – дребен добитък, овца или коза, заради греха, който е извършил; и свещеникът ще го очисти от греха му.
7. Но ако няма средства да принесе овца за греха, който е извършил, нека принесе на Господа две гургулици или два млади гълъба – в жертва за грях и за всеизгаряне.
8. Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо жертвата за грях, като пречупи главата от шията ѝ, но да не я отделя;
9. и да поръси от кръвта на жертвата за грях стената на жертвеника, а останалата кръв да изцеди в подножието на жертвеника; това е жертва за грях,
10. а другата жертва да изгори за всеизгаряне според наредбите. Така свещеникът ще го очисти от греха, който е извършил, и ще му се прости.
11. Но ако няма средства да принесе две гургулици или два млади гълъба, нека принесе за това, за което е съгрешил, една десета от ефа пшенично брашно в жертва за грях; да не го полива с елей и да не слага върху него тамян, защото това е жертва за грях.
12. И да го донесе на свещеника, а свещеникът да вземе от него пълна шепа за спомен и да го изгори на жертвеника в жертва на Господа; това е жертва за грях.
13. Така свещеникът ще го очисти от греха му, който е извършил в някой от тези случаи, и ще му се прости; а останалото принадлежи на свещеника, както хлебният принос“.“
14. Господ каза още на Мойсей:
15. „Ако някой наруши закона и неволно съгреши относно посветените вещи на Господа, нека за вината си да принесе на Господа овен без недостатък от стадото си като жертва за вина; а стойността да се определи в сребърни сикли, както обикновено, съобразно сикъла на светилището.
16. За посветени вещи, относно които е съгрешил, да заплати, като прибави още една пета, и да даде това на свещеника; и свещеникът ще го очисти чрез овена, принесен в жертва за вина, и ще му се прости.
17. Ако някой съгреши и извърши нещо против заповедите на Господа, което не е трябвало да върши, и по незнание стане виновен и поеме върху себе си грях,
18. нека донесе на свещеника в жертва за вина овен без недостатък, както обикновено; и свещеникът ще го очисти от това, което е сторил поради незнание, и ще му се прости.
19. Това е жертва за вина, защото без съмнение той е съгрешил пред Господа.“
20. И Господ каза на Мойсей:
21. „Ако някой съгреши или извърши престъпление пред Господа, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено като залог, или откраднато, или го изнуди за нещо,
22. или намери нещо изгубено и отрече това, или се закълне лъжливо за нещо, което е грях, ако хората го извършват,
23. тогава ако е съгрешил и стане виновен, нека да върне откраднатото или отнетото чрез неправда, или повереното му, или изгубеното, което е намерил,
24. или всичко онова, за което лъжливо се е заклел; нека да го върне в пълен размер и към това да прибави една пета; и да го даде на онзи, на когото принадлежи, в деня когато принася жертва за вина.
25. Заради вината си да принесе на Господа при свещеника жертва за вина, както обикновено – овен без недостатък от стадото;
26. свещеникът ще го очисти пред Господа и ще му се прости, каквото и да е сторил, за всичко, в което се е провинил.“