23. Ако пък е нанесена повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24. око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,
25. изгоряло за изгоряло, рана за рана, ударено за ударено.
26. Ако някой удари роба си в окото или робинята си в окото и го повреди, заради окото да ги освободи.
27. Ако избие зъб на роба си или на робинята си, да ги освободи заради зъба.
28. Ако вол причини смърт чрез убождане на мъж или жена, да бъде убит с камъни волът и месото му да не се яде; а притежателят на вола остава без наказание.
29. Ако обаче волът е бил бодлив от по-напред, като това е било известно на стопанина му, който обаче не го е ограничавал, и той е убил мъж или жена, тогава волът да бъде убит с камъни и стопанинът му да бъде предаден на смърт.
30. Ако му се определи откуп, нека за спасяване на живота си даде откуп, колкото му се определи.
31. Било, че вол прободе син или прободе дъщеря, да се постъпва с него според същата тази правна наредба.
32. Ако волът смъртно прободе роб или робиня, да се заплатят на господаря им тридесет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.
33. Ако някой остави дълбока яма отворена или ако изкопае такава яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
34. собственикът на ямата трябва да заплати, да даде пари на стопанина им, а трупът остава за него.
35. Ако нечий вол причини смърт чрез убождане на вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят стойността му наполовина; също и убития да си разделят наполовина.
36. Ако пък се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, без стопанинът му да го е ограничавал, той да заплати вол за вол, а убитият остава за него.