1. В четиринадесетата година от царуването на цар Езекия асирийският цар Сенахерим нападна всички укрепени градове в Юдея и ги превзе.
2. От Лахис царят на Асирия изпрати Рабсак с голяма войска срещу Езекия. Той спря при водопровода на горния водоем, на пътя за тепавичаровата нива.
3. При него излязоха началникът на двореца Елиаким, Хелкиев син, и писарят Шевна, и секретарят Йоах, Асафов син.
4. И Рабсак им рече: „Кажете на Езекия: „Ето какво пита великият цар, царят асирийски: „На чия защита се надяваш?
5. Мислиш, че празнословието е достатъчна сила и план за война. На какво се надяваш, та си тръгнал срещу мен.
6. Сигурно на Египет, тази прекършена тръстика, на която всеки, който се облегне, пробожда ръката си. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него“.“
7. Ако ми кажеш: „На Господ, нашия Бог се надяваме“ – на този ли, чиито оброчища и жертвеници премахна Езекия, като каза на Юдея и Йерусалим: „Само пред този жертвеник трябва да се покланяте“;
8. хайде, обзаложи се с моя господар асирийския цар. Аз ще ти дам две хиляди коне, а ти трябва да им намериш ездачи.
9. Как тогава искаш да отблъснеш един военачалник измежду най-нищожните служители на моя господар? И защо се надяваш на Египет заради неговите колесници и коне?