12. И царят рече на Естир: „Само в Суза юдеите са избили петстотин човека и десетте синове на Аман. Какво ли са направили по другите области? Ако имаш друго желание или молба, ще се изпълни и удовлетвори.“
13. Естир му отговори: „Нека бъде позволено на юдеите утре да вършат същото, а телата на десетте синове на Аман да бъдат обесени.“
14. Царят се съгласи с това. И последва втора заповед за юдеите в Суза и синовете на Аман бяха обесени.
15. На четиринадесетия ден от месец адар юдеите от Суза отново се събраха и избиха триста човека, но нищо не плячкосаха.
16. Останалите юдеи от всички области на царството също се събраха да се бранят. Те се избавиха от враговете си, като избиха седемдесет и пет хиляди, но нищо не плячкосаха.
17. Това стана на тринадесетия ден от месец адар. А на четиринадесетия ден от същия месец юдеите се успокоиха и го прекараха като празник с гощавка и веселие.
18. Юдеите в Суза, които се събираха в два поредни дена, тринадесетия и четиринадесетия, отпразнуваха петнадесетия с гощавка и веселие.
19. Затова и юдеите, разпръснати навред по околностите, празнуват с гощавка и веселие четиринадесетия ден от месец адар и се даряват взаимно с подаръци.
20. И Мардохей описа тези събития в книга, която разпрати до юдеите, населяващи царството на Артаксеркс, отблизо и далеч,
21. за да се установят четиринадесетият и петнадесетият ден от месец адар ежегодно като празници,
22. в които юдеите са се избавили от своите врагове. А адар е месецът, в който скръбта им се е превърнала в радост, а тъгата – в празник. Този празник трябва да се отбелязва с гощавка, веселие и даряване с подаръци на ближни и бедни.