1. В тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен адар, когато трябваше да се изпълни заповедта на царя и когато враговете на юдеите се надяваха да нападнат юдеите, се случи обратното – юдеите подчиниха враговете си.
2. Юдеите се събраха в градовете и във всички области на царството, за да подчинят онези, които им мислеха зло. И никой не им се противопостави, защото се страхуваха от тях.
3. Сатрапите на царя и управителите на области, военачалниците и царските писари бяха на страната на юдеите, защото се страхуваха от Мардохей.
4. Така гласеше царската разпоредба – неговото име да се почита навред в царството.
5. Така юдеите поразиха неприятелите си с меч в едно голямо кръвопролитие. Постъпиха с тях, както си пожелаха.
6. В столицата Суза юдеите избиха петстотин човека.
7. Това са Паршандата, Далфон, Асфата,
8. Пората, Адалия, Аридата,
9. Пармаща, Арисая, Аридая, Вакезата,
10. както и десетте синове на врага на юдеите Аман, син на Амадат. Но нищо не плячкосаха.
11. В същия ден на царя бе съобщен броят на избитите в Суза.
12. И царят рече на Естир: „Само в Суза юдеите са избили петстотин човека и десетте синове на Аман. Какво ли са направили по другите области? Ако имаш друго желание или молба, ще се изпълни и удовлетвори.“
13. Естир му отговори: „Нека бъде позволено на юдеите утре да вършат същото, а телата на десетте синове на Аман да бъдат обесени.“
14. Царят се съгласи с това. И последва втора заповед за юдеите в Суза и синовете на Аман бяха обесени.
15. На четиринадесетия ден от месец адар юдеите от Суза отново се събраха и избиха триста човека, но нищо не плячкосаха.
16. Останалите юдеи от всички области на царството също се събраха да се бранят. Те се избавиха от враговете си, като избиха седемдесет и пет хиляди, но нищо не плячкосаха.
17. Това стана на тринадесетия ден от месец адар. А на четиринадесетия ден от същия месец юдеите се успокоиха и го прекараха като празник с гощавка и веселие.
18. Юдеите в Суза, които се събираха в два поредни дена, тринадесетия и четиринадесетия, отпразнуваха петнадесетия с гощавка и веселие.
19. Затова и юдеите, разпръснати навред по околностите, празнуват с гощавка и веселие четиринадесетия ден от месец адар и се даряват взаимно с подаръци.
20. И Мардохей описа тези събития в книга, която разпрати до юдеите, населяващи царството на Артаксеркс, отблизо и далеч,
21. за да се установят четиринадесетият и петнадесетият ден от месец адар ежегодно като празници,
22. в които юдеите са се избавили от своите врагове. А адар е месецът, в който скръбта им се е превърнала в радост, а тъгата – в празник. Този празник трябва да се отбелязва с гощавка, веселие и даряване с подаръци на ближни и бедни.
23. Юдеите приеха това, което сториха и което Мардохей бе описал, като обичай:
24. как вугеецът Аман, Амадатовият син, враг на юдеите, започна да ги преследва и чрез жребий определи ден, в който да ги погуби;
25. и как отиде Естир при царя и той изпрати ново писмо, чрез което обърна плановете на Аман срещу него, така че да бъдат обесени той и синовете му.
26. Ето защо нарекоха тези дни Пурим, тъй като на техния език „пур“ означава „жребий“. И така, заради написаното в това писмо и заради събитията, които видяха и преживяха,
27. юдеите установиха този празник като задължителен и неотменен и го приеха в обичаите си за себе си, за своите потомци и за онези, които биха се присъединили към тях. Възпоменанието за тези два дена да е ежегодно според предписанията.
28. Тези дни трябва да се помнят от всички поколения, във всички семейства и всички области и градове. Юдеите да не забравят Пурим и споменът за него да не изчезне през поколенията.
29. Царица Естир, дъщеря на Авихаил, заедно с юдеина Мардохей написа второ писмо, с което да утвърдят празнуването на Пурим.
30. И той изпрати това писмо с мир и вярност до всички сто двадесет и седем области в царството на Артаксеркс,
31. за да приемат всички те празника Пурим така, както юдеинът Мардохей и царица Естир разпоредиха и го вмениха като задължение на себе си и на наследниците си в дните на пост и плач.
32. Естир установи с разпоредба този празник и това бе вписано за възпоменание в летописите.