27. Ослицата, като видя Господният ангел, се смъкна под Валаам; обзет от ярост, Валаам започна да я бие с тояга.
28. Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя проговори на Валаам: „Какво ти сторих, че ме биеш вече трети път?“
29. А Валаам каза на ослицата: „Защото се измъчих с тебе; да имах нож в ръката, досега да съм те убил!“
30. Ослицата отвърна на Валаам: „Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил цял живот? Нима съм постъпвала някога така?“ А той отговори: „Не.“
31. И Господ отвори очите на Валаам и той видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръката си; тогава преклони глава и падна на лицето си.
32. Господният ангел му каза: „Защо би ослицата си вече три пъти? Ето сам излязох, за да ти попреча, защото пътят ти не е прав пред мене;
33. и ослицата, като ме видеше, вече три пъти се отбиваше от мене; ако тя не се беше отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива!“
34. Тогава Валаам каза на Господния ангел: „Съгреших, понеже не знаех, че ти стоиш на пътя пред мене; но сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна.“
35. И Господният ангел рече на Валаам: „Иди с тези хора, но говори само това, което аз ще ти кажа.“ И така, Валаам отиде с предводителите на Валак.
36. А Валак, като чу, че идва Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен на самата граница, при река Арнон.
37. Тогава Валак се обърна към Валаам с думите: „Нима не пращах настойчиво пратеници при тебе, за да те повикат? Защо не дойде при мене? Или не съм достоен да ти въздам почести?“
38. А Валаам отговори на Валак: „Ето аз дойдох при тебе. Но имам ли власт да говоря нещо от свое име? Каквото Бог вложи в устата ми, това и ще кажа.“
39. След това Валаам тръгна с Валак и пристигнаха в Кириат-Хуцот.
40. И Валак принесе в жертва волове и овци и изпрати от тях на Валаам и на предводителите, които бяха с него.
41. А на сутринта взе Валаам със себе си и се изкачиха на Вааловите височини, откъдето той видя най-близката част от стана на израилтяните.