17. Тогава Йосия попита: „Какъв е този паметник, който виждам?“ И жителите на града му отговориха: „Гробът на Божия човек, който дойде от Юдея и възвести всички тези неща, които ти направи с жертвеника във Ветил.“
18. Той отвърна: „Оставете го! Нека никой да не мести костите му.“ Така те оставиха единствено неговите кости заедно с костите на пророка, който беше дошъл от Самария.
19. Йосия премахна всички капища по високите места в градовете на Самария, които израилските царе бяха направили, огорчавайки Господа. Той направи с тях същото, което беше направил във Ветил.
20. Той закла всички жреци на високите места, които бяха там, върху жертвениците и изгори върху тях човешките кости. Тогава се върна в Йерусалим.
21. Царят заповяда на целия народ: „Извършете Пасхата на Господа, вашия Бог, както е писано в тази Книга на завета.“
22. Защото точно такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които управляваха Израил през всичките дни на царете на Израил и Юдея
23. освен в осемнадесетата година от царуването на цар Йосия; тази Пасха беше извършена за Господа в Йерусалим.
24. Освен това Йосия изтреби извиквачите на мъртъвци и духове, гадателите, терафимите, идолите и всички подобни мерзости, които се появяваха в юдейската страна и в Йерусалим, за да се изпълнят думите на Закона, написан в книгата, която свещеникът Хелкия намери в Господния храм.
25. Нямаше цар като Йосия, нито след него се появи такъв, който да се е обърнал към Господа от цялото си сърце и душа и с всичките си сили в съответствие с целия закон на Мойсей.
26. Но Господ още не се отвръщаше от яростта на големия Си гняв, който пламна против Юдея поради всичките огорчения, с които Манасия Го бе разгневил.