1. Тогава царят изпрати вест и при него се събраха всички стареи на Юдея и Йерусалим.
2. Царят отиде в Господния храм и с него отидоха всички юдеи и всички йерусалимски жители заедно със свещениците и пророците, целият народ, от най-малкия до най-големия. Той им прочете гласно всичко, казано в Книгата на завета, която беше намерена в Господния храм.
3. След това царят застана до колоната и сключи завет пред лицето на Господа да следва от все сърце и душа Господа, като спазва заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, за да утвърди думите на този завет, написани в тази книга, и целият народ възприе словата на завета.
4. Царят заповяда на първосвещеника Хелкия, на втория свещеник и на пазачите при прага да изнесат от Господния храм всички неща, направени за Ваал, за Астарта и за цялото небесно войнство, и да ги изгорят извън Йерусалим в долината на Кедрон. След това те отнесоха пепелта им във Ветил.
5. Той отстрани идолопоклонните жреци, които юдейските царе бяха поставили, за да принасят кадилни жертви на високите места в юдейските градове и в околностите на Йерусалим, заедно с онези, които кадяха на Ваал, на слънцето, на луната, на съзвездията и на цялото небесно войнство.
6. Той изнесе ашерата от Господния храм в Кедронската долина извън Йерусалим и я изгори при потока Кедрон. След това я стри на прах и хвърли прахта ѝ в общите места за погребване на хората.
7. Събори също постройките, които бяха в двора на Господния храм, на тези жени, посветени на ашерата, и в които те тъчеха дрехи за ашерата.
8. Той изведе всички жреци от юдейските градове и оскверни високите места, където жреците принасяха кадилни жертви, от Гева до Вирсавия. Разори високите места при портите – това при входа на портата на градоначалника Иисус и онова, което бе отляво на градската порта.
9. Макар свещениците при високите места да не принасяха вече жертви върху жертвеника Господен в Йерусалим, но те ядяха безквасен хляб заедно с братята си.
10. Той оскверни мястото Тофет, което е в Еномовата долина, така че никой да не може да принуждава сина си или дъщеря си да бъдат принасяни в жертва на Молох.
11. Премахна също конете, които юдейските царе бяха поставили в чест на слънцето пред входа на Господния храм в пристройките близо до стаите на царедвореца Нетан-Мелех, а посветените на слънцето колесници изгори с огън.
12. Царят събори жертвениците по покрива на горната стая на Ахаз, които юдейските царе бяха направили, и жертвениците на Манасия в двата двора на Господния храм. Той ги разби и хвърли прахта им в потока Кедрон.
13. Царят оскверни и високите места пред Йерусалим, южно от Елеонската планина, които израилският цар Соломон беше съградил за Астарта, сидонската мерзост, и за Хамос, моавската мерзост, и за Милком, амонската мерзост.
14. Той строши свещените стълбове, насече ашерите и запълни мястото им с човешки кости.
15. И жертвеника във Ветил, високото място, което беше направил Наватовият син Йеровоам, с което той въвлече Израил в грях – този жертвеник и високото място той разори. Той изгори високото място и го направи на прах, и изгори ашерата.
16. Когато Йосия се обърна и видя гробовете, които бяха там на планината, изпрати хора, за да вземат костите от гробовете и да ги изгорят на жертвеника, така осквернявайки го, според словото на Господа, което Божият човек провъзгласи – онзи, който бе говорил за тези неща.
17. Тогава Йосия попита: „Какъв е този паметник, който виждам?“ И жителите на града му отговориха: „Гробът на Божия човек, който дойде от Юдея и възвести всички тези неща, които ти направи с жертвеника във Ветил.“
18. Той отвърна: „Оставете го! Нека никой да не мести костите му.“ Така те оставиха единствено неговите кости заедно с костите на пророка, който беше дошъл от Самария.
19. Йосия премахна всички капища по високите места в градовете на Самария, които израилските царе бяха направили, огорчавайки Господа. Той направи с тях същото, което беше направил във Ветил.
20. Той закла всички жреци на високите места, които бяха там, върху жертвениците и изгори върху тях човешките кости. Тогава се върна в Йерусалим.
21. Царят заповяда на целия народ: „Извършете Пасхата на Господа, вашия Бог, както е писано в тази Книга на завета.“
22. Защото точно такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които управляваха Израил през всичките дни на царете на Израил и Юдея
23. освен в осемнадесетата година от царуването на цар Йосия; тази Пасха беше извършена за Господа в Йерусалим.
24. Освен това Йосия изтреби извиквачите на мъртъвци и духове, гадателите, терафимите, идолите и всички подобни мерзости, които се появяваха в юдейската страна и в Йерусалим, за да се изпълнят думите на Закона, написан в книгата, която свещеникът Хелкия намери в Господния храм.
25. Нямаше цар като Йосия, нито след него се появи такъв, който да се е обърнал към Господа от цялото си сърце и душа и с всичките си сили в съответствие с целия закон на Мойсей.
26. Но Господ още не се отвръщаше от яростта на големия Си гняв, който пламна против Юдея поради всичките огорчения, с които Манасия Го бе разгневил.
27. Господ бе заявил: „Аз ще отстраня Юдея от Своето лице, както отстраних Израил. Аз ще отхвърля този град, който избрах, Йерусалим, и храма, за който бях казал: „Там ще бъде името Ми“.“
28. Останалите дела на Йосия и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.
29. По негово време фараонът Нехао, египетският цар, потегли към асирийския цар при река Ефрат. Когато цар Йосия излезе срещу него, този, когато го видя при Мегидон, го умъртви.
30. Неговите служители пренесоха тялото му от Мегидон и го донесоха в Йерусалим, където го погребаха в неговата гробница. Тогава народът на страната взе Йоахаз, сина на Йосия, помаза го и го възцари вместо баща му.
31. Йоахаз беше на двадесет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Йерусалим. Името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Йеремия от Ливна.
32. Той вършеше зло пред очите на Господа точно така, както вършеха всичките негови предци.
33. Фараонът Нехао задържа Йоахаз в Ривла, в земята на Емат, за да не царува в Йерусалим; след това наложи глоба на страната сто таланта сребро и един талант злато.
34. Фараонът Нехао възцари Йосиевия син Елиаким вместо баща му Йосия и му промени името на Йоаким. Той взе Йоахаз и го отведе в Еипет, но там той умря.
35. Йоаким даваше на фараона златото и среброто, но той обложи с данък страната, за да внася парите във фараоновата хазна. От народа на страната той изискваше среброто и златото от всеки според данъчната му оценка, за да плаща на фараона Нехао.
36. Йоаким беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува единадесет години в Йерусалим. Името на майка му беше Зебуда, дъщеря на Федая от Рума.
37. Той вършеше зло в очите на Господа, точно както вършеха предците му.