14. И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала.
15. И Бог каза на Ной:
16. „Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти.
17. Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид – птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“
18. След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си.
19. Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици – всичко, което се движи по земята според вида си.
20. Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника.
21. А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих.
22. Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“