1. Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват.
2. И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана.
3. А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат.
4. И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини.
5. Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6. След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил,
7. и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята.
8. Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята.
9. Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега.
10. След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега.
11. Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята.