16. И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча
17. да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака.
18. Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“
19. Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог.
20. Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора.
21. Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят.
22. И живя Йосиф в Египет, той и родът на баща му. Йосиф живя всичко сто и десет години.
23. И доживя Йосиф трето поколение деца от Ефрем, а синовете на сина на Манасия Махир се родиха в коленете на Йосиф.
24. Един ден Йосиф каза на братята си: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви изведе от тази земя в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков.“