1. Йосиф се поклони пред баща си, целува го и плака над него.
2. И заповяда на лекарите, които му служеха, да балсамират баща му и те го направиха.
3. И минаха четиридесет дена, колкото са нужни за балсамирането. А пък египтяните го оплакваха до седемдесетия ден.
4. И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона,
5. че баща ми ме закле, казвайки: „Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя“; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“
6. А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“
7. Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя,
8. семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем.
9. С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма.
10. Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена.
11. Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим – Плачът на египтяните.
12. И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил.