11. И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад.
12. И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас.
13. Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“
14. После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф.
15. И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него.
16. Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха.
17. Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя!
18. Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя.
19. Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук.
20. И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“
21. Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път.
22. На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи.
23. На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им.
24. После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“
25. И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя.
26. Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше.
27. Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи.
28. И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“