21. Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш.
22. А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре.
23. Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе.
24. Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни.
25. След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито.
26. Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат.
27. А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и
28. единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече.
29. Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба.
30. И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича,
31. и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба.
32. И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот.
33. И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си.
34. Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“