6. След това Сихемовият баща Емор отиде при Яков, за да разговаря с него.
7. А синовете на Яков се завърнаха от полето. Когато чуха за всичко това, тези мъже се огорчиха и пламнаха от гняв, защото той беше нанесъл безчестие на Израил, като озлочести Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да става.
8. И така, Емор влезе в разговор с тях: „Синът ми Сихем се е привързал към девойката. Моля ви, дайте му я за жена.
9. Сродете се с нас – давайте ни вашите дъщери, а вземайте си нашите дъщери.
10. Живейте съвместно с нас. Тази земя е пред вас. Можете да се заселите, да търгувате в нея и да придобивате собственост в нея.“
11. А Сихем каза на нейния баща и на братята ѝ: „Само да спечеля благоволение пред очите ви – ще дам, каквото и да ми кажете.
12. Искайте от мене най-скъпия откуп и най-богатите дарове – ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте девойката за жена.“
13. На това Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с хитрост – нали той беше обезчестил сестра им Дина.
14. Затова те им казаха: „Не можем да направим това – да дадем сестра си на необрязан мъж, защото това е позорно за нас.
15. Само с това условие ще се съгласим с вас, ако вие станете като нас – да обрязвате всеки от мъжки пол сред вас.
16. Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще си вземаме вашите дъщери, ще се заселим сред вас и ще бъдем един народ.
17. Ако ли не се съгласите да се обрежете, ще вземем девойката и ще си отидем.“
18. Тези думи допаднаха на Емор, както и на Еморовия син Сихем.
19. Младежът веднага изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Яков. А той беше най-уважаваният човек в бащиния си дом.
20. Емор и синът му Сихем дойдоха при портите на своя град. Те заговориха към градските жители: