20. Емор и синът му Сихем дойдоха при портите на своя град. Те заговориха към градските жители:
21. „Тези хора са миролюбиви към нас. Затова нека се заселят в земята ни и нека търгуват в нея. В тази земя място за тях има много. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22. Тези хора се съгласяват да живеят с нас и да станат с нас един народ само при едно условие – да бъде обрязан сред нас всеки от мъжки пол така, както и те са обрязани.
23. Няма ли да станат наши техните стада, имуществото и всичкият им добитък? Само да се съгласим с тях и те ще живеят заедно с нас.“
24. Всички, които се събираха при градските порти, послушаха Емор и сина му Сихем. Така беше обрязан всеки от мъжки пол, както и всички, които се събираха при градските порти.
25. А на третия ден, докато още боледуваха, двамата синове на Яков, братя на Дина – Симеон и Левий, взеха мечовете си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол.
26. С меч убиха също и самия Емор и сина му Сихем. А Дина грабнаха от Сихемовия дом и си тръгнаха.
27. Синовете на Яков се спуснаха при убитите и оплячкосаха града, понеже сестра им беше обезчестена.
28. Те заграбиха дребния и едрия добитък, ослите и каквото намериха в града и по полето,
29. както и цялото богатство на градските жители. Откараха в плен всичките им деца и жените им, като разграбиха всичко, каквото имаше по къщите.
30. Тогава Яков упрекна Симеон и Левий: „Навлякохте ми беда, понеже ме направихте ненавистен за местните жители – ханаанци и ферезейци. Аз имам малко хора. А те ще се обединят против мене, ще ме поразят, ще убият мене и целия ми род.“