14. Затова те им казаха: „Не можем да направим това – да дадем сестра си на необрязан мъж, защото това е позорно за нас.
15. Само с това условие ще се съгласим с вас, ако вие станете като нас – да обрязвате всеки от мъжки пол сред вас.
16. Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще си вземаме вашите дъщери, ще се заселим сред вас и ще бъдем един народ.
17. Ако ли не се съгласите да се обрежете, ще вземем девойката и ще си отидем.“
18. Тези думи допаднаха на Емор, както и на Еморовия син Сихем.
19. Младежът веднага изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Яков. А той беше най-уважаваният човек в бащиния си дом.
20. Емор и синът му Сихем дойдоха при портите на своя град. Те заговориха към градските жители:
21. „Тези хора са миролюбиви към нас. Затова нека се заселят в земята ни и нека търгуват в нея. В тази земя място за тях има много. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22. Тези хора се съгласяват да живеят с нас и да станат с нас един народ само при едно условие – да бъде обрязан сред нас всеки от мъжки пол така, както и те са обрязани.
23. Няма ли да станат наши техните стада, имуществото и всичкият им добитък? Само да се съгласим с тях и те ще живеят заедно с нас.“
24. Всички, които се събираха при градските порти, послушаха Емор и сина му Сихем. Така беше обрязан всеки от мъжки пол, както и всички, които се събираха при градските порти.