23. А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея.
24. Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия.
25. Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“
26. Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата.
27. Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“
28. Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил.
29. Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил.
30. Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.
31. Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна.
32. Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим, като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“
33. Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон.
34. Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий.
35. Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда. След това тя престана да ражда.