18. Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“
19. Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“
20. За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал.
21. След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“
22. Лаван повика всички съседи и даде гощавка.
23. А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея.
24. Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия.
25. Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“
26. Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата.
27. Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“
28. Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил.