4. казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство.
5. А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“
6. Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание.
7. И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“
8. И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
9. А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше, разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата.
10. Като се изправи и не видя никого освен жената, Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?“
11. Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“
12. Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“
13. Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“
14. В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам.
15. Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого.
16. И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил.
17. А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно.