1. А Иисус отиде на Елеонската планина.
2. Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше.
3. Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата,
4. казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство.
5. А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“
6. Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание.
7. И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“
8. И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
9. А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше, разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата.
10. Като се изправи и не видя никого освен жената, Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?“
11. Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“
12. Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“
13. Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“
14. В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам.
15. Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого.
16. И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил.
17. А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно.
18. Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“
19. Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“
20. Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.
21. Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“
22. Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: „Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“?“
23. А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят.
24. Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.“
25. Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало.
26. Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“
27. Те не разбраха, че им говореше за Отец.
28. Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил.
29. И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“
30. Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.
31. Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение, вие сте истински Мои ученици
32. и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“
33. Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: „Ще станете свободни“?“
34. Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.
35. Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно.
36. И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37. Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас.
38. Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“
39. В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела.
40. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил.
41. Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме – Бог.“
42. Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати.
43. Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми.
44. Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.
45. А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.
46. Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате?
47. Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“
48. Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“
49. Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате.
50. Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди.
51. Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“
52. Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: „Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.“
53. Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“
54. Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог.
55. Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му.
56. Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“
57. Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“
58. Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм отпреди да се роди Авраам.“
59. Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.