33. Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано
34. рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“
35. Иисус се просълзи.
36. Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“
37. Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“
38. Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък.
39. Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“
40. Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“
41. Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“
43. След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“
44. И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“
45. Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него.
46. А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.
47. Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса.
48. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“
49. Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате,