1. Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта.
2. А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си.
3. Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“
4. Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“
5. А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар.
6. Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше.
7. След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“
8. Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“
9. Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
10. А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“
11. Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“
12. Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“
13. Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън.
14. Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря.
15. Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“
16. Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“
17. Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба.
18. А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия.
19. Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат.
20. Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи.
21. Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
22. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“
23. Иисус ѝ рече: „Брат ти ще възкръсне.“
24. Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“
25. Иисус ѝ рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее.
26. Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“
27. Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“
28. Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“
29. Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него.
30. Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта.
31. Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.
32. А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“
33. Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано
34. рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“
35. Иисус се просълзи.
36. Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“
37. Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“
38. Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък.
39. Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“
40. Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“
41. Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42. Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“
43. След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“
44. И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“
45. Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него.
46. А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.
47. Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса.
48. Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“
49. Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате,
50. нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“
51. Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа;
52. и то – не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца.
53. И от този ден те се сговориха да Го убият.
54. Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.
55. Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят.
56. Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“
57. А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед – всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.