32. А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“
33. Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано
34. рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“
35. Иисус се просълзи.
36. Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“
37. Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“
38. Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък.
39. Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“
40. Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“
41. Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият. А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.