30. Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта.
31. Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.
32. А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“
33. Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано
34. рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“
35. Иисус се просълзи.
36. Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“
37. Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“
38. Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък.