1. Имаше един болен човек – Лазар от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта.
2. А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си.
3. Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“
4. Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“
5. А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар.
6. Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше.
7. След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“
8. Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият – пак ли там отиваш?“
9. Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
10. А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“
11. Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“
12. Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“
13. Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън.