14. както сте ни разбрали донякъде, че вие можете да се гордеете с нас, а също и ние – с вас, в деня на Господ Иисус.
15. С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен.
16. От вас щях да замина в Македония и от Македония пак щях да дойда при вас, за да ми помогнете при пътуването за Юдея.
17. Нима, като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“?
18. Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“.
19. Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние – аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“.
20. Защото в Него се изпълниха всички Божии обещания. Затова и ние казваме чрез Него „амин“ за слава на Бога.
21. А Бог е Този, Който ни утвърждава заедно с вас в името на Христос, като ни помаза
22. и ни даде в сърцата печата и залога на Духа.
23. Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя.
24. Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.