8. Грехът обаче, като се възползва от заповедта, създаде у мен всякакви пожелания; защото грехът без закона е мъртъв.
9. Някога аз живеех без Закона; като дойде заповедта, грехът оживя,
10. но аз умрях. И се оказа, че заповедта, дадена за живот, ми донесе смърт,
11. защото грехът, като се възползва от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
12. Така че Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.
13. Тогава доброто ли стана причина за моята смърт? Съвсем не! Но грехът, за да се види какво е грях, ми причини смърт чрез доброто, та чрез заповедта да разкрие още повече греховната си същност.
14. Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм от плът, продаден на греха,
15. и не разбирам какво правя, защото не върша онова, което желая, а, напротив, върша онова, което мразя.
16. Ако пък върша това, което не желая, тогава признавам, че законът е добър.
17. Но в такъв случай вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.
18. Аз зная, че у мене, тоест в плътта ми, не живее доброто, защото желание имам, но не намирам сили да върша доброто.
19. И върша не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша.
20. А щом върша това, което не искам, вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.
21. И тъй, откривам такъв закон, че когато искам да върша доброто, се натъквам на злото у мене.
22. Защото в мислите си изпитвам радост от Божия закон,
23. но в частите на тялото си виждам друг закон, който воюва против закона на моя разум и ме прави пленник на греховния закон в моето тяло.
24. Нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло, което ме води към смърт?
25. Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ. Така аз самият с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.