1. Нима не знаете, братя – понеже говоря на хора, които знаят какво е законът, че законът има власт над човека, докато той е жив?
2. Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докато той е жив; ако пък мъжът умре, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.
3. Затова, ако при жив мъж тя заживее с друг, ще бъде прелюбодейка; ако пък мъжът ѝ умре, тя е свободна от закона и няма да бъде прелюбодейка, когато се омъжи за друг.
4. Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез Христовото тяло и принадлежите на Друг, Който възкръсна от мъртвите, за да принесем плод на Бога.
5. Защото, докато бяхме подвластни на плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в частите на тялото ни, за да принесем плод на смъртта.
6. Но сега, като умряхме за закона, с който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим на Бога, обновени от духа, а не по старата буква на закона.
7. Тогава какво да кажем – че законът е грях? Съвсем не! Но аз опознах греха не иначе, а чрез Закона, защото не бих разбрал и какво е пожелание, ако законът не казваше: „Не пожелавай!“
8. Грехът обаче, като се възползва от заповедта, създаде у мен всякакви пожелания; защото грехът без закона е мъртъв.
9. Някога аз живеех без Закона; като дойде заповедта, грехът оживя,
10. но аз умрях. И се оказа, че заповедта, дадена за живот, ми донесе смърт,
11. защото грехът, като се възползва от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
12. Така че Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.
13. Тогава доброто ли стана причина за моята смърт? Съвсем не! Но грехът, за да се види какво е грях, ми причини смърт чрез доброто, та чрез заповедта да разкрие още повече греховната си същност.
14. Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм от плът, продаден на греха,
15. и не разбирам какво правя, защото не върша онова, което желая, а, напротив, върша онова, което мразя.
16. Ако пък върша това, което не желая, тогава признавам, че законът е добър.
17. Но в такъв случай вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.
18. Аз зная, че у мене, тоест в плътта ми, не живее доброто, защото желание имам, но не намирам сили да върша доброто.
19. И върша не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша.
20. А щом върша това, което не искам, вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.
21. И тъй, откривам такъв закон, че когато искам да върша доброто, се натъквам на злото у мене.
22. Защото в мислите си изпитвам радост от Божия закон,
23. но в частите на тялото си виждам друг закон, който воюва против закона на моя разум и ме прави пленник на греховния закон в моето тяло.
24. Нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло, което ме води към смърт?
25. Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ. Така аз самият с ума си служа на Божия закон, а с плътта – на греховния закон.