8. Грехът обаче, като се възползва от заповедта, създаде у мен всякакви пожелания; защото грехът без закона е мъртъв.
9. Някога аз живеех без Закона; като дойде заповедта, грехът оживя,
10. но аз умрях. И се оказа, че заповедта, дадена за живот, ми донесе смърт,
11. защото грехът, като се възползва от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
12. Така че Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.
13. Тогава доброто ли стана причина за моята смърт? Съвсем не! Но грехът, за да се види какво е грях, ми причини смърт чрез доброто, та чрез заповедта да разкрие още повече греховната си същност.
14. Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм от плът, продаден на греха,
15. и не разбирам какво правя, защото не върша онова, което желая, а, напротив, върша онова, което мразя.
16. Ако пък върша това, което не желая, тогава признавам, че законът е добър.
17. Но в такъв случай вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.
18. Аз зная, че у мене, тоест в плътта ми, не живее доброто, защото желание имам, но не намирам сили да върша доброто.