17. Но ако пък някои от клоните са се откършили, а ти като клон от дива маслина си се присадил на тяхното място и можеш да се ползваш от корена и от сока на маслината,
18. то не се хвали пред клоните. Хвалиш ли се обаче, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе.
19. Но ще речеш: „Откършиха се клоните, за да се присадя аз.“
20. Добре, те се откършиха заради неверието си, а ти чрез вяра се държиш. Затова не бъди надменен, а имай страх.
21. Защото, щом Бог не е пощадил естествените клони, гледай да не би и тебе да не пощади.
22. Виж Божията благост и строгост – строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако заслужиш да останеш в благостта. Иначе и ти ще бъдеш отсечен.
23. Но и отпадналите, ако не изоставят неверието си, ще бъдат присадени, понеже Бог е в състояние отново да ги присади.