глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Старият Завет

Новият Завет

Римляни 11 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Остатъкът от богоизбрания народ

1. И така, питам се: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не! Защото и аз съм израилтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин.

2. Бог не отхвърли Своя народ, който преди сътворението беше избрал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как той се оплаква на Бога от Израил с думите:

3. „Господи, избиха пророците Ти и сринаха жертвениците Ти. Аз останах сам и искат да ме убият.“

4. И какъв бе отговорът, даден му от Бога? „Запазих Си седем хиляди мъже, които не преклониха колене пред Ваал.“

5. Така е също и в днешното време – запази се остатък, избран по Божията благодат.

6. А щом е по благодат, не е вече по дела; иначе благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; иначе делата не биха били вече дела.

7. И какво стана? Израил не получи онова, което търсеше. Получиха го избраните, а другите останаха невъзприемчиви,

8. както е писано: „Бог направи духа им безчувствен, очите да не виждат и ушите да не чуват – дори до ден днешен.“

9. И Давид казва: „Трапезата им нека бъде за тях примка и клопка, препятствие и наказание.

10. Мрак да падне пред очите им, за да не виждат. Завинаги превий гръбнака им.“

Спасението на езичниците

11. И така, питам се: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не! Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди ревност сред юдеите.

12. Ако пък падането им е богатство за света и загубването им е богатство за езичниците, то колко по-голямо щеше да е това богатство, ако всички юдеи се обърнеха към Христос!

13. А на вас, езичниците, казвам: понеже съм апостол на езичниците, отдавам всички сили на служението си,

14. за да възбудя някак ревност у сънародниците си и да спася поне някои от тях.

15. Защото, ако тяхното отхвърляне означаваше помирение на света с Бога, то какво ще бъде тяхното приемане, ако не мъртви да оживеят?

16. Ако първият дар от жетвата е осветен, осветено е и тестото; и ако коренът е осветен, осветени са и клоните.

17. Но ако пък някои от клоните са се откършили, а ти като клон от дива маслина си се присадил на тяхното място и можеш да се ползваш от корена и от сока на маслината,

18. то не се хвали пред клоните. Хвалиш ли се обаче, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе.

19. Но ще речеш: „Откършиха се клоните, за да се присадя аз.“

20. Добре, те се откършиха заради неверието си, а ти чрез вяра се държиш. Затова не бъди надменен, а имай страх.

21. Защото, щом Бог не е пощадил естествените клони, гледай да не би и тебе да не пощади.

22. Виж Божията благост и строгост – строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако заслужиш да останеш в благостта. Иначе и ти ще бъдеш отсечен.

23. Но и отпадналите, ако не изоставят неверието си, ще бъдат присадени, понеже Бог е в състояние отново да ги присади.

24. Защото ако ти си отсечен от дива по природа маслина и изкуствено си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно естествените клони ще се прихванат на своята собствена маслина.

Спасението на целия Израил

25. Но за да не бъдете самонадеяни, трябва да знаете, братя, тази тайна: част от Израил бе обзет от невъзприемчивост, докато всички езичници дойдат при Бога.

26. И тогава целият Израил ще се спаси, както е писано: „Ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани безчестието от потомците на Яков.

27. Този е Заветът от Мене към тях, когато залича греховете им.“

28. Отношението на юдеите към благовестието ги прави врагове на Бога заради вас, езичниците, но с оглед на избора им те са обичани от Бога заради предците.

29. Защото даровете и призоваването от Бога са неотменими.

30. Както и вие някога бяхте непокорни на Бога, но сега сте помилвани заради тяхното непокорство,

31. така и те сега са непокорни заради вашето помилване, за да бъдат и самите те помилвани.

32. Защото Бог направи пленници на непокорството всички, за да прояви към всички Своята милост.

33. О, каква бездна от богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са необясними Неговите присъди и неразгадаеми Неговите пътища!

34. Защото кой е познал мислите на Господа? Или кой е могъл да Му бъде съветник?

35. Кой Му е дал някога нещо, та Той да му се отплаща?

36. Защото всичко е от Него, съществува чрез Него и за Него. На Него да бъде слава за вечни времена, амин.