10. Има кой знае колко много езици в света и никой от тях не е безсмислен;
11. ако обаче не разбирам езика, който се говори, за говорещия ще бъда чужденец и говорещият ще бъде чужденец за мене.
12. Също така и вие, понеже ревностно желаете духовни дарби, стремете се да получите в изобилие онези от тях, които са за поука на църквата.
13. Затова който говори на непознат език, нека се моли и за дарба да тълкува,
14. защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми остава безучастен.
15. Какво следва значи? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума; ще пея с духа си, но ще пея и с ума.
16. Защото ако благословиш с духа си, как обикновеният вярващ ще каже „амин“ на твоята благодарствена молитва, като не знае какво говориш?
17. Ти добре благодариш, но другият не се поучава.
18. Благодаря на своя Бог, че повече от всички вас говоря непознати езици,
19. но в църква предпочитам да кажа пет думи на разбираем език, за да поуча и други, отколкото безброй думи на непознат език.
20. Братя, не бъдете деца по ум. Бъдете незлобиви като деца, но разсъждавайте като зрели хора.
21. В Закона е писано: „На чужди езици и с чужда уста ще говоря на този народ, но и в такъв случай няма да Ме послушат, казва Господ.“
22. Така че езиците са белег не за вярващите, а за невярващите, докато пророчеството не е за невярващите, а за вярващите.
23. Ако например се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влязат неподготвени или невярващи, няма ли да си рекат, че сте полудели?
24. Ако обаче всички пророчестват и влезе някой невярващ или неподготвен, той от всички се изобличава, от всички се осъжда
25. и така се разкриват тайните на сърцето му. Тогава той ще падне по очи да се поклони на Бога и ще изповяда: „Наистина Бог е с вас!“
26. Какво следва от това, братя? Когато се събирате и всеки от вас има да предложи било псалом, било поучение, било език, било откровение, било тълкуване, всичко да става за поука.