4. Има различни дарби, но един и същ е Духът, Който ги дава;
5. има различни служения, но един и същ е Господ, Който ги възлага;
6. има и различни дейности, но Бог е един и същ, а Той върши всичко у всички.
7. И на всеки един се дава да се прояви у него Духът за обща полза.
8. Защото на един чрез Духа се дава слово на мъдрост, на друг чрез същия Дух – слово на знание;
9. на един чрез същия Дух – вяра, на друг чрез същия Дух – дарби за лекуване;
10. на един – да извършва чудеса, на друг – да пророкува; на един – да различава духовете, на друг – да говори разни езици, а на друг – да ги тълкува.
11. Всичко това идва от действието на един и същи Дух, Който разпределя на всеки отделно, както си иска.
12. И както тялото е едно, а има много части и всички части на едното тяло, макар и да са много, са едно тяло, така е и Христос.
13. Защото всички ние сме кръстени чрез единия Дух, за да сме едно тяло – било юдеи или елини, било роби или свободни, и всички сме напоени от единия Дух.
14. Защото и тялото не се състои от една част, а от много.
15. Ако кракът рече: „Аз не съм ръка, значи не принадлежа към тялото“, нима затова той наистина не е от тялото?
16. И ако ухото рече: „Аз не съм око, значи не принадлежа към тялото“, нима затова то наистина не е от тялото?
17. Ако цялото тяло е око, къде ще е слухът? Ако цялото е ухо, къде ще е обонянието?
18. Но, ето Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както е пожелал.
19. И ако всички бяха само една част, къде щеше да е тялото?
20. А ето че частите са много, но тялото е едно.
21. Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата – на краката: „Не ми трябвате!“
22. Напротив, онези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са много по-нужни;
23. а които ни изглеждат, че не са толкова на почит в тялото, тях обграждаме с по-голямо внимание и частите, които са неблагоприлични у нас, са покривани по-грижливо,