18. Но, ето Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както е пожелал.
19. И ако всички бяха само една част, къде щеше да е тялото?
20. А ето че частите са много, но тялото е едно.
21. Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата – на краката: „Не ми трябвате!“
22. Напротив, онези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са много по-нужни;
23. а които ни изглеждат, че не са толкова на почит в тялото, тях обграждаме с по-голямо внимание и частите, които са неблагоприлични у нас, са покривани по-грижливо,
24. докато благоприличните части у нас нямат нужда от това. Но Бог е разпределил така тялото, че на по-несъвършената му част е дал по-голяма чест,
25. за да няма разногласия в тялото, а частите му еднакво да се грижат една за друга.
26. И когато страда една част, заедно с нея страдат всички части или когато се прославя една част, заедно с нея се радват всички части.
27. Вие заедно сте Христово тяло, а поотделно сте Негови части.
28. И Бог постави в Църквата всеки на определеното му място: първо апостоли, после пророци, трето учители, после такива, които имат сили да вършат чудеса и дарби за лекуване, сетне застъпници за другите, ръководители и такива, които говорят разни езици.
29. Нима всички са апостоли? Или всички са пророци? Всички ли са учители? Всички ли са чудотворци?
30. Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят разни езици? Всички ли ги тълкуват?
31. Стремете се ревностно към по-съвършени дарби. А сега ще ви покажа един още по-възвишен път.