18. Но, ето Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както е пожелал.
19. И ако всички бяха само една част, къде щеше да е тялото?
20. А ето че частите са много, но тялото е едно.
21. Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата – на краката: „Не ми трябвате!“
22. Напротив, онези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са много по-нужни;
23. а които ни изглеждат, че не са толкова на почит в тялото, тях обграждаме с по-голямо внимание и частите, които са неблагоприлични у нас, са покривани по-грижливо,
24. докато благоприличните части у нас нямат нужда от това. Но Бог е разпределил така тялото, че на по-несъвършената му част е дал по-голяма чест,
25. за да няма разногласия в тялото, а частите му еднакво да се грижат една за друга.
26. И когато страда една част, заедно с нея страдат всички части или когато се прославя една част, заедно с нея се радват всички части.