17. И като ги остави, излезе извън града във Витания, където и пренощува.
18. А на сутринта, връщайки се в града, Иисус огладня.
19. И като видя една смокиня край пътя, отиде до нея, но не намери на нея нищо освен листа и ѝ каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И смокинята веднага изсъхна.
20. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“
21. А Иисус им отговори: „Истината ви казвам, че ако имате вяра и не се усъмните, не само това със смокинята ще извършите, но и да наредите на тази планина: „Вдигни се и се хвърли в морето!“ – ще стане.
22. И ще получите всичко, което поискате в молитва с вяра.“
23. Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“
24. Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това.
25. Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „От небето“, ще ни каже – „а защо не му повярвахте“?
26. Ако пък речем – „От хората“, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“
27. Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“
28. „А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: „Синко, иди днес да работиш на лозето.“
29. А той рече: „Не искам.“ Но после се разкая и отиде.
30. И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: „Добре, господарю.“ Но не отиде.