1. А когато наближиха Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,
2. като им каза: „Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея. Отвържете ги и Ми ги доведете.
3. А ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са нужни на Господ; и той веднага ще ги пусне.“
4. А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:
5. „Кажете на дъщерята на Сион: „Ето твоят Цар идва при тебе кротък, възседнал ослица и осле“.“
6. Учениците отидоха и направиха така, както им заповяда Иисус.
7. Докараха ослицата и ослето и метнаха върху тях дрехите си. И Той седна върху тях.
8. А повечето хора постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клонки от дърветата и застилаха пътя.
9. Народът, който вървеше отпред или Го следваше, викаше: „Осанна на Давидовия Син! Благословен е Идващият в името на Господа! Осанна във висините!“
10. Когато пък влезе в Йерусалим, раздвижи се целият град и казваха: „Кой е Този?“
11. А множеството отговаряше: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.“
12. Иисус влезе в Божия храм и изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, преобърна масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби.
13. И им каза: „Писано е: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва; а вие го направихте разбойнически вертеп“.“
14. И дойдоха при Него в храма куци и слепи и Той ги изцели.
15. Когато първосвещениците и книжниците видяха чудесата, които Той извърши, и децата, които викаха в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, започнаха да негодуват
16. и Му казаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Иисус им отговори: „Да. Нима никога не сте чели: „От устата на деца и кърмачета Ти си подготвил похвала“?“
17. И като ги остави, излезе извън града във Витания, където и пренощува.
18. А на сутринта, връщайки се в града, Иисус огладня.
19. И като видя една смокиня край пътя, отиде до нея, но не намери на нея нищо освен листа и ѝ каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И смокинята веднага изсъхна.
20. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“
21. А Иисус им отговори: „Истината ви казвам, че ако имате вяра и не се усъмните, не само това със смокинята ще извършите, но и да наредите на тази планина: „Вдигни се и се хвърли в морето!“ – ще стане.
22. И ще получите всичко, което поискате в молитва с вяра.“
23. Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“
24. Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това.
25. Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „От небето“, ще ни каже – „а защо не му повярвахте“?
26. Ако пък речем – „От хората“, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“
27. Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“
28. „А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: „Синко, иди днес да работиш на лозето.“
29. А той рече: „Не искам.“ Но после се разкая и отиде.
30. И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: „Добре, господарю.“ Но не отиде.
31. Кой от двамата изпълни волята на баща си?“ Отговориха му: „Първият.“ Иисус им каза: „Истината ви казвам, че митарите и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32. Защото Йоан дойде при вас по пътя на праведността, но не му повярвахте. А митарите и блудниците му повярваха. Вие пък видяхте това и не се разкаяхте после, за да му повярвате.“
33. „Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин, построи кула и като го предаде на лозари, замина надалеч.
34. А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода.
35. Но лозарите хванаха слугите – едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни.
36. Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин.
37. Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: „Ще се засрамят от сина ми.“
38. Но лозарите, като видяха сина, си казаха: „Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.“
39. Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха.
40. И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“
41. Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“
42. Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла, това е от Господа и е чудо в нашите очи.“
43. Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове.
44. И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“
45. Като изслушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че говори за тях.
46. И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.