22. И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“
23. Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“
24. А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“
25. Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“
26. Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“
27. А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“
28. Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.
29. Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там.
30. И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели.
31. Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев.
32. А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“
33. И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“
34. Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“