1. Тогава някои йерусалимски книжници и фарисеи дойдоха при Иисус и Му казаха:
2. „Защо Твоите ученици нарушават преданието на нашите предци? Те не си мият ръцете, когато ядат хляб.“
3. Той им отговори с думите: „Защо и вие нарушавате Божията заповед заради вашето предание?
4. Защото Бог е заповядал: „Почитай баща си и майка си, а който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.“
5. А вие казвате: „Ако някой каже на баща си или на майка си: „Това, с което бих могъл да ти помогна, го давам принос за храма“,
6. той може и да не зачете баща си или майка си.“ Така вие заради вашето предание отменяте Божията заповед.
7. Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия с думите:
8. „Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене;
9. и благоговението му пред Мене почива на поучения, които са човешки наредби“.“
10. И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете:
11. не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“
12. Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“
13. А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено.
14. Оставете ги – те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“
15. В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча.“
16. Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате?
17. Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън?
18. А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека.
19. Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство.
20. Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“
21. И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон.
22. И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“
23. Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“
24. А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“
25. Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“
26. Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“
27. А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“
28. Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.
29. Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там.
30. И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели.
31. Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев.
32. А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“
33. И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“
34. Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“
35. Тогава заповяда на народа да насяда на земята.
36. И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа.
37. Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша.
38. А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата.
39. И като разпусна народа, качи се в лодката и пристигна в пределите на Магдала.