10. И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете:
11. не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“
12. Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“
13. А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено.
14. Оставете ги – те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“
15. В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча.“
16. Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате?
17. Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън?
18. А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека.
19. Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство.
20. Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“
21. И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон.
22. И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“
23. Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“
24. А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“
25. Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“
26. Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“
27. А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“
28. Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.
29. Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там.