8. И внезапно, като се огледаха наоколо, те не видяха край себе си вече никого освен Иисус сам.
9. А когато слизаха от планината, Той им поръча да не разказват на никого онова, което са видели, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите.
10. Те спазиха тази поръка, като разискваха помежду си какво означава това – да възкръсне от мъртвите.
11. И Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“
12. А Той им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. И както е писано за Сина човешки, че трябва много да пострада и да бъде унижен,
13. казвам ви, че и Илия вече дойде и те постъпиха с него, както си искаха, според писаното за него.“
14. Като дойде при учениците Си, Иисус видя много народ около тях, както и книжници, които спореха с тях.
15. Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха.
16. Той ги попита: „За какво спорите с тях?“
17. Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота.
18. Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“
19. Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“
20. И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено.
21. Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство.
22. Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“
23. Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“