27. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана.
28. И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“
29. Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“
30. Като излязоха оттам, те продължиха през Галилея, но Иисус не искаше никой да узнае,
31. като обясняваше на учениците Си и им казваше: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, а на третия ден след убиването ще възкръсне.“
32. Но те не разбираха тези думи и се бояха да Го попитат.
33. След това те дойдоха в Капернаум. Когато Той беше в една къща, попита ги: „За какво разсъждавахте помежду си по пътя?“
34. Те мълчаха, понеже по пътя бяха разговаряли помежду си за това, кой е по-голям.
35. Тогава Той седна, повика дванадесетте и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“
36. И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им каза:
37. „Този, който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Този, Който Ме е изпратил.“
38. Тогава Йоан Му каза: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас. Ние му забранихме, защото не ни следва.“
39. А Иисус отвърна: „Не му забранявайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, скоро няма да може да говори лошо за Мене.
40. Защото, който не е против вас, той е с вас.
41. И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истината ви казвам – такъв няма да загуби наградата си.
42. А който съблазни един от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето.